16.08.2010 г., 9:25 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
564 1 7

Поникна.

Расна

и порасна.

Напъпи -

после разцъфтя.

Разпръсна цвят в ухание и блесна...

прикани с чар една пчела.

С прашец от Свят-миниатюра.

С нектар.

С изкусни багрила.

Не скрила сладките богатства,

недра запяли своя псалм.

Несетно

  нямо...

 и безвластно

се жлътна

жална, крехка 

в свян.

А после гордо,

 непонятно,

 с вихрушка

литна

 мирна

в плен!

 

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??