Живот в черупка
Засявам дните си с мълчание.
И наблюдавам. И обмислям
сърдечните си разстояния
и облаците, в мен надвиснали.
Вървя по острото на ножа.
От капка дъжд си шия дреха.
Тъгата свличам като кожа.
Прегръщам първата утеха.
А после бавно се смирявам...
(Животът трополи. Двуколка.)
И добротата си ви давам,
преди да изгоря от болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
