14.09.2017 г., 21:09 ч.

Живот в черупка 

  Поезия » Друга
565 4 5

Засявам дните си с мълчание.

И наблюдавам. И обмислям

сърдечните си разстояния

и облаците, в мен надвиснали.

 

Вървя по острото на ножа.

От капка дъжд си шия дреха.

Тъгата свличам като кожа.

Прегръщам първата утеха.

 

А после бавно се смирявам...

(Животът трополи. Двуколка.)

И добротата си ви давам,

преди да изгоря от болка.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??