Засявам дните си с мълчание.
И наблюдавам. И обмислям
сърдечните си разстояния
и облаците, в мен надвиснали.
Вървя по острото на ножа.
От капка дъжд си шия дреха.
Тъгата свличам като кожа.
Прегръщам първата утеха.
А после бавно се смирявам...
(Животът трополи. Двуколка.)
И добротата си ви давам,
преди да изгоря от болка.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
