1.11.2013 г., 23:17

Животе

522 0 1

Животе

Удряш, животе, биеш.
Стискаш душите
с грапавите си пръсти.
Ровиш болки и страхове.
Жигосваш същности и съдби.
Зашлевяваш с трошляк
съвести и безразличия,
и с камъни ги трошиш.
Съдиш и опрощаваш.
Жесток си, животе.

Но ние не ти се даваме лесно.
Обичаме, мечтаем и вярваме.
Прощаваме и подреждаме хаоса.
Смели сме. Крачим напред
с любов в сърцата. Изстрадана,
изплакана, отдадена. Истинска...

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прощаваме и подреждаме хаоса! Тази вечер явно ще цитирам. Много силно ми въздейства. Аз все още подреждам!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...