1.11.2013 г., 23:17

Животе

523 0 1

Животе

Удряш, животе, биеш.
Стискаш душите
с грапавите си пръсти.
Ровиш болки и страхове.
Жигосваш същности и съдби.
Зашлевяваш с трошляк
съвести и безразличия,
и с камъни ги трошиш.
Съдиш и опрощаваш.
Жесток си, животе.

Но ние не ти се даваме лесно.
Обичаме, мечтаем и вярваме.
Прощаваме и подреждаме хаоса.
Смели сме. Крачим напред
с любов в сърцата. Изстрадана,
изплакана, отдадена. Истинска...

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прощаваме и подреждаме хаоса! Тази вечер явно ще цитирам. Много силно ми въздейства. Аз все още подреждам!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....