5.10.2008 г., 1:20

... Животът да продължи!...

979 0 5

Спомени нахлуват в ума ми

и шепнат усмивки забравени.

Чувам дървото как шуми

и искам да кажа мисли недоизказани,

но знам, че нищо няма да се промени.

Опитвам се да скрия сълзи сподавени,

а вътре в мен болката гори.

Искам да съживя мигове удавени,

но не мога! И боли ли, боли...

Чакам все още мигове недочакани,

ала дъждът на разочарованието все вали.

Чакам... С надежди запалени

и голямото желание – животът да продължи!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...