Спомени нахлуват в ума ми
и шепнат усмивки забравени.
Чувам дървото как шуми
и искам да кажа мисли недоизказани,
но знам, че нищо няма да се промени.
Опитвам се да скрия сълзи сподавени,
а вътре в мен болката гори.
Искам да съживя мигове удавени,
но не мога! И боли ли, боли...
Чакам все още мигове недочакани,
ала дъждът на разочарованието все вали.
Чакам... С надежди запалени
и голямото желание – животът да продължи!...
© Тина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
