5.02.2008 г., 17:36

Животът е кратък

1.3K 0 3

                               Животът е кратък

 

                               Бяхме заедно за кратко,

                               но беше много сладко,

                               ти звезди ми сваляше,

                                а аз не го разбрах.

                             

                                 Изоставих те от страх

                                и съжалявам за това,

                               може би беше грях

                               от голяма суета.

                            

                             Сега искам да съм с теб,

                             но късно е за тов,а

                             не можеш ти да си до мен,

                             а аз не искам да бъда сама.

                           

                            Искам още от живота,

                            той е много кратък,

                            не искам да съм кротка

                            и да бъда неразбрана.

                           

                           Искам човек като теб

                             да ме обича и да ме закриля,

                            да бъде с мен цял век

                            и аз да бъда щастлива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...