„Животът е пред нас“
В едно гнездо под свита стряха
прибираше се лястовица волна -
със пролетта, със синята тинтява,
с разлистване на млада клонка.
След време няколко главички
със жълти човчици се разпищяха
и майката прелиташе с мушици,
а вечер под крило на топло спяха.
И ден след ден... Опитаха да литнат.
Едно в гнездото сиротно остана -
орисница крила им бе дарила,
на него не, не беше го видяла...
Крилцето като счупено остана
и полетът остана невъзможен,
сълза подир сълза пророни
и вече не погледна към простора.
Не хапна нищо, нито се показа
да види люляците нацъфтели..
И джанката погалила стрехата
и птиците без него полетели.
Протегна си крилцето с много мъка,
в очите му сълза една тежеше.
Усмихна се на нежната си майка:
„Животът е пред нас“... И се пренесе
във тихи Елисееви полета -
зефирът само го погали с обич,
полюшна го гальовно океанът
и полетя за първи път свободно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
