Животът от снимките
Ранна утрин. Валеше върху нас,
топъл дъжд, като усмивка сияйна.
Реката сънлива в този ранен час,
протягаше снагата си кристална.
Не само очите ми помнят и гледат,
но вижда и чувства, моето сърце.
То ще запомни над реката наведено,
твоето бледо, успокоено лице.
Знам, не винаги били сме добри,
на живота по ръждивите писти.
Били сме, като тревите в тези гори,
с различни емоции и мисли.
Животът от снимките само мълчи
и образите ни избледняват леко.
Но в цветен филм пред моите очи,
ще избухва огън по една пътека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
