Животът птичи не е за несмели
От всичките ви маски ни една,
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън,
гугукане на гълъби стотици.
Обръщам ви с хастарите навън
и никак не обичам мъченици.
От вашите измислици съших,
ковьорче пъстро – украсих си двора.
От клюките ви изтъках си стих
и седнах с пролетта да поговоря.
А тя шепти с хилядозвучен глас,
душата ѝ тревиста е и птича.
В очите честни гледа ме в захлас
и като мене май не ви обича.
Преструвките ви помня и редя,
под вишните си правя плочки нови,
сама съм, но това не е беда,
светът ми се променя из основи.
И люлякът щом цъфне закопнял,
и славеят зарони нежни трели,
живуркайте си в делници от кал...
Животът птичи не е за несмели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
