11.03.2024 г., 7:20

Животът, този варненски хлапак

337 4 6

ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК

 

Отдето и да го погледна,

животът се отдалечи –

хлапак във уличка съседна,

и няма кой да го сгълчи,

 

смокиня-две ще си открадне

от нечий треволясал двор,

или във варненското пладне

ще грачи с гларусите в хор,

 

ще хвърли чепаре от кея,

да хване някой друг сафрид,

и по крайбрежната алея

ще мине със нехаен вид –

 

красив, суетен, неприличен,

и все тъй – адски примамлив! –

ще милне утринно момиче

във стих, написан със курсив,

 

ще улови торба скариди –

нали моряче е момче,

или две тежки лонди с миди

на тенеке ще ви пече,

 

дори с един търкулнат бисер

превръща в злато всяка кал...

Живот, във който бях се вписал,

и – който, сякаш, бях живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...