ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи,
смокиня-две ще си открадне
от нечий треволясал двор,
или във варненското пладне
ще грачи с гларусите в хор,
ще хвърли чепаре от кея,
да хване някой друг сафрид,
и по крайбрежната алея
ще мине със нехаен вид –
красив, суетен, неприличен,
и все тъй – адски примамлив! –
ще милне утринно момиче
във стих, написан със курсив,
ще улови торба скариди –
нали моряче е момче,
или две тежки лонди с миди
на тенеке ще ви пече,
дори с един търкулнат бисер
превръща в злато всяка кал...
Живот, във който бях се вписал,
и – който, сякаш, бях живял.
© Валери Станков Всички права запазени