11.09.2022 г., 10:04

Жажда

2K 14 23

Заспа брегът и езерото спи.

Дърветата позират над водата.

И няма вятър - някъде се скри,

и вече възцари се тишината.

По бузите на облачета бели

позлатата се стеле като руж.

От изток две звезди изгрели

намигат им и скришом, и науж.

Природата навярно е щастлива,

а Слънцето на залез е поет

и чувството в небето се прелива,

и синьото му става виолет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко това, което си изразила
    по толкова красив, вълнуващ начин,
    докосва душата, а тя става част от
    тази идилична природна картина.
    Душевен мир и хармония носи
    прекрасната ти творба, Тоти!
    И тя тръгва към "Любими", благодаря ти!
  • Прекрасно е.
  • Много красиво изразена привечерна картина.
  • Прекрасна образна поезия!
  • Рисуваш!...Красиво и нежно!
    Разкошно е. Браво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...