11.09.2022 г., 10:04

Жажда

2K 14 23

Заспа брегът и езерото спи.

Дърветата позират над водата.

И няма вятър - някъде се скри,

и вече възцари се тишината.

По бузите на облачета бели

позлатата се стеле като руж.

От изток две звезди изгрели

намигат им и скришом, и науж.

Природата навярно е щастлива,

а Слънцето на залез е поет

и чувството в небето се прелива,

и синьото му става виолет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко това, което си изразила
    по толкова красив, вълнуващ начин,
    докосва душата, а тя става част от
    тази идилична природна картина.
    Душевен мир и хармония носи
    прекрасната ти творба, Тоти!
    И тя тръгва към "Любими", благодаря ти!
  • Прекрасно е.
  • Много красиво изразена привечерна картина.
  • Прекрасна образна поезия!
  • Рисуваш!...Красиво и нежно!
    Разкошно е. Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...