Sep 11, 2022, 10:04 AM

Жажда

  Poetry » Other
2K 14 23

Заспа брегът и езерото спи.

Дърветата позират над водата.

И няма вятър - някъде се скри,

и вече възцари се тишината.

По бузите на облачета бели

позлатата се стеле като руж.

От изток две звезди изгрели

намигат им и скришом, и науж.

Природата навярно е щастлива,

а Слънцето на залез е поет

и чувството в небето се прелива,

и синьото му става виолет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© toti All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всичко това, което си изразила
    по толкова красив, вълнуващ начин,
    докосва душата, а тя става част от
    тази идилична природна картина.
    Душевен мир и хармония носи
    прекрасната ти творба, Тоти!
    И тя тръгва към "Любими", благодаря ти!
  • Прекрасно е.
  • Много красиво изразена привечерна картина.
  • Прекрасна образна поезия!
  • Рисуваш!...Красиво и нежно!
    Разкошно е. Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...