Заспа брегът и езерото спи.
Дърветата позират над водата.
И няма вятър - някъде се скри,
и вече възцари се тишината.
По бузите на облачета бели
позлатата се стеле като руж.
От изток две звезди изгрели
намигат им и скришом, и науж.
Природата навярно е щастлива,
а Слънцето на залез е поет
и чувството в небето се прелива,
и синьото му става виолет.
© toti All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
