Заспа брегът и езерото спи.
Дърветата позират над водата.
И няма вятър - някъде се скри,
и вече възцари се тишината.
По бузите на облачета бели
позлатата се стеле като руж.
От изток две звезди изгрели
намигат им и скришом, и науж.
Природата навярно е щастлива,
а Слънцето на залез е поет
и чувството в небето се прелива,
и синьото му става виолет.
© toti All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
