„На дъното на всяко сърце има утайка.“ Козма Прутко
Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите.
Полепват по теб, не пропускат извивка.
Чертаят горещо по въздишките леки.
Влюбват се безнадеждно в една плаха усмивка
И замират върху устните меки.
Замъгляват леко очите ти, като пàра.
Но не достатъчно бързо, за да видя на дъното.
Без утайка е… Какво ще ти остане тогава?! ...