Кафе с райбер

31.01.2017 г., 8:53 ч.

Поезия » Друга

357 0 2

„На дъното на всяко сърце има утайка.“ Козма Прутко

Кафе с райбер, аз и ти в една стая.
Сами. С димящи чаши насреща ни.
Недокоснати. С цвят на Ад, с вкус на Рая.
Неподсладен. Захарта е във мислите.

Полепват по теб, не пропускат извивка.
Чертаят горещо по въздишките леки.
Влюбват се безнадеждно в една плаха усмивка
И замират върху устните меки.

Замъгляват леко очите ти, като пàра.
Но не достатъчно бързо, за да видя на дъното.
Без утайка е… Какво ще ти остане тогава?!
Две чаши кафе и аз, отдалечаващ се в тъмното.

27/05/2016

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-31T17:49:35+02:00

Много хубаво стихотворение,поздравявам те!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-31T10:08:59+02:00

Супер е, Наде! Отдаден на 100%, сърце без утайка...