Кажете думите си днес
КАЖЕТЕ ДУМИТЕ СИ ДНЕС
Започнах да чета отзад напред
писмата си, които не дописах.
Подир объркания словоред
мълчанието се превръща в писък.
Настръхват – по-сиротни от врабче,
шептежът, ласката несподелена,
и думите – похарчени безчет,
изпълват с болка цялата вселена.
Преглъщам ги – горчи от тишина
и сякаш тръни впиват се в душата.
Живеем в сенките на тъжни дати,
стаили непризнатата вина –
така ли ще си идем непознати –
от гордост, предразсъдък, от инат ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
