Всяка мисъл - болка!
Всеки звън - надежда!
Всеки миг отмерва
времето без теб!
Щом за теб се сетя,
във гърдите лудо
блъска се сърцето
в ритъм с див копнеж!
Как да те забравя,
като те обичам
и без тебе страдам
тежко наранен?
Времето лекува,
но кога ще стане,
щом сега се мятам
като лъв ранен!
Знам, че скоро мрака
ще отстъпи злобно
и за мен отново
ще настъпи ден!
Но в душата вечно
ще остане рана!
Споменът за тебе
ще живее в мен!
14.03.2010
© Светльо Златанов Всички права запазени
Научаваме се да живеем с тази липса.
Да, живи са стиховете ти, Светльо!
Пиши!!!