Всяка мисъл - болка!
Всеки звън - надежда!
Всеки миг отмерва
времето без теб!
Щом за теб се сетя,
във гърдите лудо
блъска се сърцето
в ритъм с див копнеж!
Как да те забравя,
като те обичам
и без тебе страдам
тежко наранен?
Времето лекува,
но кога ще стане,
щом сега се мятам
като лъв ранен!
Знам, че скоро мрака
ще отстъпи злобно
и за мен отново
ще настъпи ден!
Но в душата вечно
ще остане рана!
Споменът за тебе
ще живее в мен!
14.03.2010
© Светльо Златанов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
