21.12.2019 г., 8:44 ч.  

Как пет дни след епилога Рори вдигна ме в тревога 

  Поезия » За деца
497 3 18

Спях си тихичко завита,

но едно мече попита:

- Може би не ни обичаш?

Умори ли се да тичаш

все след мен и след Росина?

- Казах ви, че догодина...

- Но това е тъй далече! -

с глас ме бодна друго мече.

После първото заплака:

- Ти ни беше като кака!

Заобичахме те ние!

Кой децата ще завие

с приказка за лека нощ?

Обещавам ти, че лош

няма да ме видиш вече!

Клетва давам! - Рори рече.

- Но защо така самичък

правиш се на лош? Добричък

ти си, аз го потвърждавам

и целувчица ти давам! -

казах аз и гушнах Рори.

- Хайде вече да не спорим!

А Росина ме прегърна

и поиска да ги върна

в приказката да живеят.

Плачеха... Да се засмеят

исках моите мечета.

Нека в тъжните очета 

радост детска пак да блесне.

И им казах нежно: - Лесно

ще ви включа аз в сюжета,

мои милички мечета!

Не тъгувайте, простете

и в дома се приберете!

Виждам - Меца се оглежда,

разтревожена изглежда

и се чуди тя къде ли

вие двете сте се сврели.

Истината и кажете,

никога не я лъжете!

Тя ще разбере, че вече

приказка за славно мече

пишем ние из гората,

с нея да приспим децата.

Друг път питайте, когато

изтърчите през вратата,

може ли и нека знае

мама кой с кого играе.

Ето ви една бележка.

В нея - думата ми тежка:

Твоите мечета днеска

ме помолиха в пиеска

с приказен сюжет отново

да ги върна аз. Готово!

Пак ще стана папарак

от зори до късен мрак

и истории различни,

весели или трагични,

в приказки ще се превърнат.

Подписа ми тя щом зърне,

няма днес да ви накаже,

нито да се скара даже.

Рори нека я покаже

на Мецана незабавно.

Бъдеще ви чака славно,

милички добри мечета!

За сълзите ви - простете!

. . 

Няма да се връщам вече

към съня. Дори за мече

мързелът недопустим е.

Както и за автор с име.

С маратонки съм обута

аз на фирмата прочута.

Нося чанта с микрофон,

репортерски диктофон

и съм с техника снабдена.

Тъй за подвизи решена,

вече стигнах " Тук се спри"

номер двадесет и три.

През оградата надничам.

Мечо в двора се препича,

а добрата ни Мецана

пак е весело засмяна.

Вече е успокоена

и бележката от мене

тя навярно е прочела.

И, нали е майка смела,

е решила, че децата,

подарени от съдбата,

няма без да я попитат

из гората да се скитат.

. . .

Утре ще ги навестя

и, за да не ви спестя

никаква подробност, рано

до дома им ще застана,

като репортер да хвана

всичко в новия им ден.

Лека нощ сега от мен!

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако знаеш само колко много означава за мен твоята дума " липсваха"! С нея сякаш ми връчи сърцето си като медал, Роси! ❤️
  • О,Мари! Радвам се! Толкова ми липсваха!
  • Моето мечо семейство сякаш съществува в истинския живот. Дано и децата ги почувстват като живи и им въздействат!
    Прегръщам те, Иржи! ☀️❤️
  • Интересно защо децата предпочитат мечетата за играчки?! Има много други животинчета, също пухкави, но мечетата са любимците...И какви истории измисляш с тях, Мария!
  • Видях, че вече си го дочакал и е предизвикал интереса ти! Радваш ме!
  • Ще чакам
    репортажа
    от зарана!
  • Ники, Ангелче, благодаря че отново сте тук и очаквате с детско нетърпение моите стихотворни приказки! Ние с мечоците ви
    прегръщаме! 🐻❤️🌹 (А)
  • Браво Мери!
    Вълшебство си!
  • Ще заспят скоро, може би и те чакат Коледа и подаръците си! Освен това историите са писани преди два месеца, просто ги задържах малко в архива ☀️!
    Благодаря ви, Марко и Паленка! ❤️
  • И зима няма вече!
    И мечките не спят!
    Поздрав!
  • !
  • Ида, ти си прозаик и гостуването ти на моята страница е много мило и затрогващо! Благодаря ти сърдечно! Нека всичките ти дни са празници! ❤️
  • Трудът е твой, Мария, а удоволствието за всички ни. Но както виждам, ти с лекота и също с удоволствие редиш римите. Весели празници!
  • Наистина бях приключила с тях, но на десетия ден ми се присъниха и буквално ме измъкнаха настоятелно от леглото. Тогава и аз разбрах, колко много си ги обичам и дадох воля на въображението си, за да продължа историите им. 🐻
    Благодаря ти, че си тук, Юри, важна е за мен оценката ти, защото пишеш увлекателно и от сърце стихове за деца!
  • Мария, виждам че и ти не можеш да зарежеш за Коледа, любимите си Мечета! Ще чакам с нетърпение техните най-нови приключения! 😋
  • Реших, че мога да прибавя към коледните подаръци за тези, които обикнаха мечетата и заживяха с историите им тези нови случки в гората. Вие първо ги посрещате и се надявам да не разочаровам детската ви любов към Рори и Росина! Благодаря ви, Краси, Гош и Марианка! ❤️ 🐻❤️
  • Няма да повярваш ти,
    но във доста мои дни
    за мечоците се сещах,
    липсата им в мен усещах...
    И сега как се ухилих,
    даже като кон изцвилих 😊
    Утре, знай ти, ще ги чакам,
    пак с мечета да се радвам 😊🐻😊
    Когато пускаше поредицата с тях, все се сещах за едно свое стихче с мечовци за деца, но не знаех в коя тетрадка е, а много ми се искаше да го пусна 😊. Е, утре, живот и здраве, мисля вече да го направя 😊🐻😊
    Поздравявам те 🌷🐻😊🐻🌷
  • Втори сезон Наскоро се бях сетила къде се загубиха мечетата...
Предложения
: ??:??