Как пет дни след епилога Рори вдигна ме в тревога
Спях си тихичко завита,
но едно мече попита:
- Може би не ни обичаш?
Умори ли се да тичаш
все след мен и след Росина?
- Казах ви, че догодина...
- Но това е тъй далече! -
с глас ме бодна друго мече.
После първото заплака:
- Ти ни беше като кака!
Заобичахме те ние!
Кой децата ще завие
с приказка за лека нощ?
Обещавам ти, че лош
няма да ме видиш вече!
Клетва давам! - Рори рече.
- Но защо така самичък
правиш се на лош? Добричък
ти си, аз го потвърждавам
и целувчица ти давам! -
казах аз и гушнах Рори.
- Хайде вече да не спорим!
А Росина ме прегърна
и поиска да ги върна
в приказката да живеят.
Плачеха... Да се засмеят
исках моите мечета.
Нека в тъжните очета
радост детска пак да блесне.
И им казах нежно: - Лесно
ще ви включа аз в сюжета,
мои милички мечета!
Не тъгувайте, простете
и в дома се приберете!
Виждам - Меца се оглежда,
разтревожена изглежда
и се чуди тя къде ли
вие двете сте се сврели.
Истината и кажете,
никога не я лъжете!
Тя ще разбере, че вече
приказка за славно мече
пишем ние из гората,
с нея да приспим децата.
Друг път питайте, когато
изтърчите през вратата,
може ли и нека знае
мама кой с кого играе.
Ето ви една бележка.
В нея - думата ми тежка:
Твоите мечета днеска
ме помолиха в пиеска
с приказен сюжет отново
да ги върна аз. Готово!
Пак ще стана папарак
от зори до късен мрак
и истории различни,
весели или трагични,
в приказки ще се превърнат.
Подписа ми тя щом зърне,
няма днес да ви накаже,
нито да се скара даже.
Рори нека я покаже
на Мецана незабавно.
Бъдеще ви чака славно,
милички добри мечета!
За сълзите ви - простете!
. .
Няма да се връщам вече
към съня. Дори за мече
мързелът недопустим е.
Както и за автор с име.
С маратонки съм обута
аз на фирмата прочута.
Нося чанта с микрофон,
репортерски диктофон
и съм с техника снабдена.
Тъй за подвизи решена,
вече стигнах " Тук се спри"
номер двадесет и три.
През оградата надничам.
Мечо в двора се препича,
а добрата ни Мецана
пак е весело засмяна.
Вече е успокоена
и бележката от мене
тя навярно е прочела.
И, нали е майка смела,
е решила, че децата,
подарени от съдбата,
няма без да я попитат
из гората да се скитат.
. . .
Утре ще ги навестя
и, за да не ви спестя
никаква подробност, рано
до дома им ще застана,
като репортер да хвана
всичко в новия им ден.
Лека нощ сега от мен!
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
