13.02.2009 г., 11:20

* * * Как искам...

896 0 8

             

              * * *

                            На баща ми

 

Как искам пак да се завръщаш

след свойта смяна у дома.

И топлина да носиш в къщи,

и майка да не е сама.

 

Аз помня вечерите зимни -

играехме на шах със теб

преди да е започнал филма,

а майка тихичко плете.

 

Сега е зима... И е тъмно...

И вятър нежно шумоли...

А филмът е отдавна свършил

и майка ми отдавна спи.

                       

                       11 февруари 1991 г.

                        гр. Търговище

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...