* * *
На баща ми
Как искам пак да се завръщаш
след свойта смяна у дома.
И топлина да носиш в къщи,
и майка да не е сама.
Аз помня вечерите зимни -
играехме на шах със теб
преди да е започнал филма,
а майка тихичко плете.
Сега е зима... И е тъмно...
И вятър нежно шумоли...
А филмът е отдавна свършил
и майка ми отдавна спи.
11 февруари 1991 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
