Как на мечия им страх аз свидетел първи бях 2
Трудно ми е да разказвам,
че сърцето си наказвам
и го изживявам пак.
Знаем, Мечо е юнак,
но пък аз съм си страхлива.
Тръгнаха оттам щастливи,
без да мислят, че товара
много е и ще изкара
някоя беля голяма.
Ето, помислете само!
Двама мечовци с Росина
плюс прането - май надмина
всеки свой капацитет
старият мотоциклет.
И в един завой голям
Мечо влезе с газ, но той
паднало дърво съзря
и опита, но не спря
пустия мотор навреме.
Таткото успя да вземе
само малката Росина.
Завъртяха се двамина,
но горката ни Мецана
излетя и в ров остана.
Мечо хукна ужасен
от кошмарния им ден.
В оня бързей бе спасил
дъщеря си, но сгрешил
в нещо, може би, сега.
И, изпълнен той с тъга,
се наведе и Мецана
със сълзи в очите хвана.
Тя реши да се изправи,
но от болка се задави
и закашля с хрипкав глас.
- Мецо, извини ме, аз...
Тук мечокът взе да хлипа
и гърдите си да пипа.
- Ще ми мине, успокой се,
Мечо мили, ти не бой се!
Само помогни да стана -
каза храбрата Мецана.
А Росина вцепенена
гледаше, незащитена
от един повторен взрив.
- Пак ли мама? - с ужас див
малкото мече изплака.
А по пътя нещо трака,
приближава и бръмчи.
- Милата ми, замълчи
и ела да те прегърна!
Меца трудно се обърна,
но сълзите си изтри.
Горски полицайки три
зад завоя се явиха.
Те семейството спасиха
и откараха до тях.
Рори каза: - Мамо, спях
и почувствах аз в съня, че
страшно много ми се плаче...
Щом очите си отворих,
вие бяхте вече в двора.
- Не плаши се, мили сине,
знам, че бързо ще ми мине.
Два картофа ще настържа
и на синината вържа,
болката ми да изсмуче.
Аз от баба го научих.
. . .
Беше пълен с много страх
и критичен бе за тях
този ден от календара.
Но с пословицата стара,
че съдбата ни помага,
ако смели сме, избяга
всичко лошо преживяно.
Цяла седмица Мецана
пъшка даже под юргана,
ала гладен не остави
никой тя и не забрави
къщата си да ошета.
Погледи на две хлапета
я следяха все с тревога
- Мамо, дай на мен! Аз мога! -
казваха за всяко нещо.
И сърцата им горещи
излекуваха я скоро.
Осъзна, че са опора
вече нейните мъници.
В разширените зеници
радост майчина засвети.
- Как обичам ви и двете! -
на мечетата мълвеше.
И така щастлива беше!
Мечо също бе разбрал -
с отговорност е живял
винаги, но днес е друго.
С две деца е и съпруга
и не трябва нова грешка
той с цена да плаща тежка.
. . .
Малко страшна беше днес
приказката, но нощес
две мечета ще сънуват
мама Меца как целуват.
А пък ти в спокоен сън,
изгрев нов дочакай вън.
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
