Как преживях Коледа
Падам си малко луд гидия!
Правя вино, варя ракия,
тъпча в буркани всякакви салати -
краставички, камби, зелени домати.
Никога не оставям моя дом
без кисело зеле в голям бидон
и най - важното за всяка зима -
в кочината прасенце трябва да има.
Стягам се яко, много от далеко,
та зимните празници да минат леко.
Идва чакания светъл ден
Коледа - за православните люде свещен.
Рано на огъня водата ври.
Пристигат колачи от три страни.
Моята жена посреща ги с тепсия,
наредила на нея греяна ракия.
Първо по една и два пъти по две
за смела душа, за крепки ръце
до момента край кочината, където
на заколение извеждаме уплашено прасето.
От греяната ракийка ще е май било,
добрият колач, не знам защо,
точно да улучи целта не можа,
прасето скочи, хукна с ножа!
След него викове, закани за мама,
то тича, а градината голяма...
Добре, че дядо е добър ловец,
дотича с пушка старият храбрец.
Разнесе се гръм, уплаши махалата,
прасето падна, вирна краката.
Ех, че като започна тогава веселбата -
ядене пиене, закачихме от зората.
На сутринта чувам - гълчи жената:
,,Браво! От прасето останала е главата!
Много жалко! На мазата в къта
ще остане празен за луканките пръта!"
А на мене от вечерта ми бръмчи главата...
Станах с прегръдка да успокоя жената:
- Не тъжи! Коледа е! Нова година!
Колачите бяха цяла дружина!
Важното е, скъпа, да сме здрави,
има ли здраве, всичко ще се оправи!
Хайде усмивка! Ще посрещнем догодина
с по - голямо прасе Коледа и Нова година!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
Успех!