16.01.2023 г., 21:23 ч.

Как преживях Коледа 

  Поезия » Хумористична
879 1 4

Падам си малко луд гидия!

Правя вино, варя ракия,

тъпча в буркани всякакви салати -

краставички, камби, зелени домати.

Никога не оставям моя дом

без кисело зеле в голям бидон

и най - важното за всяка зима -

в кочината прасенце трябва да има.

Стягам се яко, много от далеко,

та зимните празници да минат леко.

 

Идва чакания светъл ден

Коледа - за православните люде свещен.

Рано на огъня водата ври.

Пристигат колачи от три страни.

Моята жена посреща ги с тепсия,

наредила на нея греяна ракия.

Първо по една и два пъти по две

за смела душа, за крепки ръце

до момента край кочината, където

на заколение извеждаме уплашено прасето.

 

От греяната ракийка ще е май било,

добрият колач, не знам защо,

точно да улучи целта не можа,

прасето скочи, хукна с ножа!

След него викове, закани за мама,

то тича, а градината голяма...

Добре, че дядо е добър ловец,

дотича с пушка старият храбрец.

Разнесе се гръм, уплаши махалата,

прасето падна, вирна краката.

Ех, че като започна тогава веселбата - 

ядене пиене, закачихме от зората.

 

На сутринта чувам - гълчи жената:

,,Браво! От прасето останала е главата!

Много жалко! На мазата в къта

ще остане празен за луканките пръта!"

А на мене от вечерта ми бръмчи главата...

Станах с прегръдка да успокоя жената:

- Не тъжи! Коледа е! Нова година!

Колачите бяха цяла дружина!

Важното е, скъпа, да сме здрави,

има ли здраве, всичко ще се оправи!

Хайде усмивка! Ще посрещнем догодина

с по - голямо прасе Коледа и Нова година!

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Яли, пили и се веселили »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??