14.09.2022 г., 8:09 ч.

Как така септември е? 

  Поезия » Друга
350 3 2

Не идваш вече в сънищата. Мен ме няма в твоите.

А само къс възглавница дели ни световете.

Изгубихме и мъничката обич по завоите...

Виновниците главни са навярно ветровете.

 

Пропуснахме ли признаците? Как така септември е? 

В душите ни инкогнито студът се настанява. 

Без чувствата си призраци сме в лепкаво безвремие. 

И всичко превъзмогнато на прах се разпилява.

 

Уж ние пишем страниците. Наша уж е книгата. 

А чужди се разкъсваме, далеч от епилога.

И сякаш двама странници сме, счупили веригата,

усетили, че късно е за дом да молят Бога. 

 

Къде зимуват грешниците, хвърлили на вятъра

спечеленото щастие на покер със Съдбата?

Изтлели са горещниците, есен е размятала

последното причастие — листа на самотата. 

 

И дните ни прошарени са, нижат се забързани. 

А белите им корени в мълчание ще плъзнат.

Дори не щат с кошмари да са нощите ни свързани. 

В тела от сняг затворени сърцата ни ще мръзнат.

 

Защо не се сънуваме ли? Явно сме си втръснали —

до болка, до безумие, прочетен том без име...

Нататък ще пътуваме ли, пролога откъснали, 

потънали в бездумие — към идващата зима? 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Изтлели са горещниците, есен е размятала
    последното причастие – листа на самотата"!!!!! - каква красота, каква Поезия!
    Но знам, че това са изживявания само на лирическата и се надявам да не разберете никога с мъжа до теб "къде зимуват грешниците", Пепи!
  • Хубаво стихотворение си написала, Пепи! Прочетох го с интерес, браво!
Предложения
: ??:??