30.11.2016 г., 6:59 ч.

Каква вина изкупваш ти на кръста? 

  Поезия » Друга
864 7 13

На стълбите във подлеза – купчина дрипи.

Прехвърча ситен сняг и е студено.

Човек помръдва, после сякаш нещо пита,

очите му се взират мътно в мене...

 

Със тяло на дете  във мръсната си  дреха,

с очи на възрастен, с лице на старец.

Нелепо е да търся топли думи за утеха –

измъченият поглед ме изгаря.

 

Ръка към мен протяга се изпод ръкава –

безплътна, суха като клон и сякаш

не моли нищо, а за нещо обвинява...

Пресипнало звучи гласът му в мрака:

 

„Да ти помага господ, бате!... Дай за хляба...

Краката ми премръзнаха... Студено!...

А  трябва вече да се вдигам... вече трябва...

че шест гърла ме чакат вкъщи мене.”

 

Надигна  се... на чуканчета почернели,

с усилие протегна мръсни пръсти...

О, клетнико окаян, с устни посинели,

каква вина изкупваш ти на кръста?!...

 

И, гузен, във студената му влажна шепа

набързо мушнах сгъната банкнота.

За срам, съчувствени две думи не прошепнах...

Почти побягнах в някаква посока...

 

Едва ли скромната ми лепта ще го стопли...

Но знам, че дълго ще го нося в мене...

С отчаян  поглед  във душата ми  ще чопли...

Ще бъде мрачно, тъжно и студено!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??