Каква вина изкупваш ти на кръста?
На стълбите във подлеза – купчина дрипи.
Прехвърча ситен сняг и е студено.
Човек помръдва, после сякаш нещо пита,
очите му се взират мътно в мене...
Със тяло на дете във мръсната си дреха,
с очи на възрастен, с лице на старец.
Нелепо е да търся топли думи за утеха –
измъченият поглед ме изгаря.
Ръка към мен протяга се изпод ръкава –
безплътна, суха като клон и сякаш
не моли нищо, а за нещо обвинява...
Пресипнало звучи гласът му в мрака:
„Да ти помага господ, бате!... Дай за хляба...
Краката ми премръзнаха... Студено!...
А трябва вече да се вдигам... вече трябва...
че шест гърла ме чакат вкъщи мене.”
Надигна се... на чуканчета почернели,
с усилие протегна мръсни пръсти...
О, клетнико окаян, с устни посинели,
каква вина изкупваш ти на кръста?!...
И, гузен, във студената му влажна шепа
набързо мушнах сгъната банкнота.
За срам, съчувствени две думи не прошепнах...
Почти побягнах в някаква посока...
Едва ли скромната ми лепта ще го стопли...
Но знам, че дълго ще го нося в мене...
С отчаян поглед във душата ми ще чопли...
Ще бъде мрачно, тъжно и студено!...
© Роберт All rights reserved.
!!!