Какви коне!

Поезия » Друга

552 6 6

Ще погали росата слънцето,

ще търкулне дъх по равното,

а в очите на белите гълъби

небето ще е без граници.

Бели коне като призраци

ще утъпкат с копита тревата

и аз ще бъда много наблизо -

свидетел на свободата им.

Все толкова далечна и чужда -

мълчаща риба, почти бяла,

винаги имаща какво да губи,

свикнала с мрежите на рибаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Niki_art (Николай Василев)

Еталон в поезията си Райне!
Поклон!!!

2019-06-12T17:38:24+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Романтика!

2019-06-12T06:11:37+03:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"мълчаща риба, почти бяла,
винаги имаща какво да губи,
свикнала с мрежите на рибаря."

Хубав финал!

Обичам конете, защото имат свободен дух!
Приятна и творческа вечер, Райне!

2019-06-11T22:04:44+03:00
valia1771 (Ивон)

Споделям! Много ми хареса!

2019-06-11T21:30:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Не бях се замислял досега, че белите коне с развяни гриви са символ на свободата. Но благодарение на стиха ти, Райна, получил визуа лно и естетическо потвърждение. Поздравявам те за красивия стих и ти благодаря, че ми отвори очите!

2019-06-11T19:19:24+03:00