Мъдростта на детето
и връщане на душата
по стъпките на сърцето
с ум заключен във времето,
което следва светлината.
А тя, в очите влиза, излиза
и живота остава по риза...
За «неразбралите», животът
е вдъхновението на дните,
сълза по бузата или в косите
целувка, открадната в зората.
Изгрев с обещание и запетая,
Залез, който да те омая.
За «разбралите», животът
е затворник, лежал в Рая,
лежал в Ада, осъден на любов
за любовта да се покая
Какво сме без Ада и Рая?
Животът е роб на времето,
намигнало на часовника.
Приел на Душата бремето
свалил от кръста «Виновника»,
за да пребъдем в безкрая.