Jan 11, 2019, 1:46 PM

Какво е Живота?

  Poetry
573 3 6

Мъдростта на детето

и връщане на душата

по стъпките на сърцето

с ум заключен във времето,

което следва светлината.

А тя, в очите влиза, излиза

и живота остава по риза...

За «неразбралите», животът

е вдъхновението на дните,

сълза по бузата или в косите

целувка, открадната в зората.

Изгрев с обещание и запетая,

Залез, който да те омая.

За «разбралите», животът

е затворник, лежал в Рая,

лежал в Ада, осъден на любов

за любовта  да се покая

Какво сме без Ада и Рая?

Животът е роб на времето,

намигнало на часовника.

Приел на Душата бремето

свалил от кръста «Виновника»,

за да пребъдем в безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...