8.11.2017 г., 23:45

Какво има в тези малки сърца

1.4K 2 13

Какво има в тези малки сърца

                                   На всички тях*

 

Зададох си днес милиони въпроси.

Какво е любов, светлината какво е?

Какво е тъга, какво ли радост ни носи?

Какво е сега, а вчера какво ли било е?

 

В главата напираха още въпроси…

Карах бавно и бавно оглеждах света.

Човек с усмивка, а друг – на ъгъла проси.

Какво е бедност и глад, а свят без суета?

 

Защо в мен не стихваха тези въпроси?

Оглеждах града, видях стотици деца.

Едните – раздърпани, мръсни и боси.

Какво ли напира в тези малки сърца?

 

Ненавист към всички усмихнати хора,

които надменно оглеждат света,

като мен, без да слизат дори от мотора?

Дали не е просто една клевета?!

 

Да, богат съм, но още повече беден…

Не мога на всички вас да помогна…

Дори един живот да имах, последен,

само две-три сърчица мога да трогна…

 

07.11.2017 г.                          Велин

_______________________________________________________________

*Видях ги там, всички протягаха ръце за плодове, а най-малките – за играчки… Всички ни прегръщаха през сълзи… Но никога не бихме могли да направим достатъчно за тях…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Доче! И за коментара, и за отношението! Красива вечер!
  • Живо пламъче си Велине, вечно търсещо отговори и даряващо доброта. А тя се усеща най-вече от децата.Моето уважение.
  • Благодаря, Хари!
    Благодаря, Васе!
    Любовта ни прави по-добри, а добротата ни прави по-щастливи...
  • С Влади! Ако можех да направя света по-добър, щях да съм най-щастливия човек на земята! Поздрави!
  • Много силно,мъдро и докосващо!Браво,Вели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...