Nov 8, 2017, 11:45 PM

Какво има в тези малки сърца

1.4K 2 13

Какво има в тези малки сърца

                                   На всички тях*

 

Зададох си днес милиони въпроси.

Какво е любов, светлината какво е?

Какво е тъга, какво ли радост ни носи?

Какво е сега, а вчера какво ли било е?

 

В главата напираха още въпроси…

Карах бавно и бавно оглеждах света.

Човек с усмивка, а друг – на ъгъла проси.

Какво е бедност и глад, а свят без суета?

 

Защо в мен не стихваха тези въпроси?

Оглеждах града, видях стотици деца.

Едните – раздърпани, мръсни и боси.

Какво ли напира в тези малки сърца?

 

Ненавист към всички усмихнати хора,

които надменно оглеждат света,

като мен, без да слизат дори от мотора?

Дали не е просто една клевета?!

 

Да, богат съм, но още повече беден…

Не мога на всички вас да помогна…

Дори един живот да имах, последен,

само две-три сърчица мога да трогна…

 

07.11.2017 г.                          Велин

_______________________________________________________________

*Видях ги там, всички протягаха ръце за плодове, а най-малките – за играчки… Всички ни прегръщаха през сълзи… Но никога не бихме могли да направим достатъчно за тях…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Доче! И за коментара, и за отношението! Красива вечер!
  • Живо пламъче си Велине, вечно търсещо отговори и даряващо доброта. А тя се усеща най-вече от децата.Моето уважение.
  • Благодаря, Хари!
    Благодаря, Васе!
    Любовта ни прави по-добри, а добротата ни прави по-щастливи...
  • С Влади! Ако можех да направя света по-добър, щях да съм най-щастливия човек на земята! Поздрави!
  • Много силно,мъдро и докосващо!Браво,Вели!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...