Каквото имам, стига и за двама
КАКВОТО ИМАМ, СТИГА И ЗА ДВАМА
Наплете мракът тънка прежда
по хълмовете край града
и кош със звездни таралежи
търкулна в близката межда.
Избухнал в августовска вечер,
прелял от дивия пчелин,
брокатен, в залеза изтече
медът връз топъл лунен млин.
Какво пиянство на душата!
Обръгналите сетива –
препили сладост и позлата,
притихват в сухата трева.
И дишат на стеблата зноя,
изпил зелената им кръв.
И тази нощ взриви покоя
в сакрален купел – златна връв.
Обичам този хлад да дишам –
кенар с тютюнев аромат!
Без многоточия излишни
е превъзходен моят свят.
И ти ела, и гост бъди ми –
ще ти разстеля нежен мъх,
ще те гостя с най-благи рими,
преди да вземеш моя дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
