КАКВОТО ИМАМ, СТИГА И ЗА ДВАМА
Наплете мракът тънка прежда
по хълмовете край града
и кош със звездни таралежи
търкулна в близката межда.
Избухнал в августовска вечер,
прелял от дивия пчелин,
брокатен, в залеза изтече
медът връз топъл лунен млин.
Какво пиянство на душата!
Обръгналите сетива –
препили сладост и позлата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up