24.02.2012 г., 8:15

Какъв народ сме, Боже

794 0 3

 

Какъв народ сме, Боже - канибали!

Научих, че и Левски сме предали!

 

От тоз предател тъй се възмутих,

че аз реших да го убия с стих!

 

Но толкова бе некадърен този стих,

че не предателя - читателя убих!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Илко, Благодаря ти, Весе!
  • Благодаря ви че прочетохте и коментирахте, Лукчо и Нининини. Но, Лукчо, макар и да е хумор,разглеждам го и не мога да реша кое точно в него определяш като оксиморон. А, Нининини,за пръв път виждам тази версия за Величка Поплуканова - досега знаех само че за предателството подозират поп Лукан. Много се колебаех дали да употребя думата "канибали", в смисъл че се самоизяждаме (като във вица за казана в ада, в който се варят българите). Но след материала, линк към който си поставила, след съдбата на поп Кръстю, този израз не ми се вижда вече толкова жесток.
    Прочее, това ми стихче-шега не е нито за Левски, нито за предателя - това е шега за нас, поетите.
  • Оксиморон

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...