24.02.2012 г., 8:15

Какъв народ сме, Боже

795 0 3

 

Какъв народ сме, Боже - канибали!

Научих, че и Левски сме предали!

 

От тоз предател тъй се възмутих,

че аз реших да го убия с стих!

 

Но толкова бе некадърен този стих,

че не предателя - читателя убих!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Илко, Благодаря ти, Весе!
  • Благодаря ви че прочетохте и коментирахте, Лукчо и Нининини. Но, Лукчо, макар и да е хумор,разглеждам го и не мога да реша кое точно в него определяш като оксиморон. А, Нининини,за пръв път виждам тази версия за Величка Поплуканова - досега знаех само че за предателството подозират поп Лукан. Много се колебаех дали да употребя думата "канибали", в смисъл че се самоизяждаме (като във вица за казана в ада, в който се варят българите). Но след материала, линк към който си поставила, след съдбата на поп Кръстю, този израз не ми се вижда вече толкова жесток.
    Прочее, това ми стихче-шега не е нито за Левски, нито за предателя - това е шега за нас, поетите.
  • Оксиморон

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...