Мое скъпо дете, ти си плакало днес.
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти
се опитва след взривни атаки.
По лицето ти сълзи чертаят следи,
но се взираш в небето и чакаш.
Ала там, вместо птици, развяват крила
самолети метални и тежки.
Пак си плакало, миличко! Искам сега
да те гушна! Войната е грешка! ...