Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано
в сенчестите вени на тъгата,
тортата на детството с желиран
крем ала-натюр с парченца щастие.
Или пък е дръзкото хвърчило,
скъсало връвчица на сценарий,
подписът на женското червило
с отговор, въпроса изпреварил. ...