Калейдоскоп
Питаш ме какво е да обичаш.
Може би е танца на дервиши
или пък дъхът ти да се стича
в друг като римувано двустишие.
Може би е слънце имплантирано
в сенчестите вени на тъгата,
тортата на детството с желиран
крем ала-натюр с парченца щастие.
Или пък е дръзкото хвърчило,
скъсало връвчица на сценарий,
подписът на женското червило
с отговор, въпроса изпреварил.
Може би мълчание, което
те споява с друга половина,
ехо, дирижирало куплети
на една взривяваща лавина.
Приказка без край – Шехерезада
с цвят и пулс от времето различен.
Тя не те орисва сам да страдаш.
Може би това е да обичаш.
© Мария Панайотова All rights reserved.
. Усеща се. Поздрав!