Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те,
в сърцето, че могат цветя да засаждат,
смутен, ти повтаряш със глас на дете:
Аз, хора: Защо ли, защо съм се раждал?
Но няма да срещнеш в ответни слова...
Ключ! Входът за Рая е често заварден,
животът ни, казват... бил проста игра,
но само, щом зърнеш проклетите карти.
Прощавай, че груб съм, но зная момче.
Хей, мъж си... Не, мравка - да лазиш!
Виж, тази любов ще забравиш, дорде,
в кръг бързо изприпкат сезоните, даже.
Тогава ще можеш отново... Ще спреш,
да бършеш сълзите и с блудкави думи,
да мамиш душата, че плуваш в море,
а с ехо да падаш във кратер бездънен.
Елек, ще наметне небето - в цвят син,
от радост огрян ще се шумне листакът.
Съдбата ще влезе... в олтарът! Амин!
А с нея , тя също. Но трябва да чакаш!
© Ангел Колев Всички права запазени
Приятна вечер на прочелите!