15.04.2012 г., 11:30 ч.

Календарна вяра 

  Поезия
687 0 7

Калпаво време е, мама му стара.

Сякаш магаре съм с дървен самар.

Сърбам си дните - горчива попара,

влача годините - двоен товар.

 

Трия по пътя ненужно подметки -

сам, лабиринтно почти заблуден.

Кискат се враните - черни кокетки,

риза и лудница готвят за мен.


Аз като сянка навярно ще мина

за към отвъдното с давност без срок.

Бели врабчета кълват милостиня

зрънце по зрънце - отчаян подскок.


Калпаво времето - дървен самара.

Лист календарен откъсва се пак...

Дата след дата човешката вяра

бухва в парчета горчив козунак...

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??