Apr 15, 2012, 11:30 AM

Календарна вяра 

  Poetry
691 0 7
Калпаво време е, мама му стара.
Сякаш магаре съм с дървен самар.
Сърбам си дните - горчива попара,
влача годините - двоен товар.
Трия по пътя ненужно подметки -
сам, лабиринтно почти заблуден.
Кискат се враните - черни кокетки,
риза и лудница готвят за мен.
Аз като сянка навярно ще мина
за към отвъдното с давност без срок.
Бели врабчета кълват милостиня
зрънце по зрънце - отчаян подскок. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??