Календарна вяра
Калпаво време е, мама му стара.
Сякаш магаре съм с дървен самар.
Сърбам си дните - горчива попара,
влача годините - двоен товар.
Трия по пътя ненужно подметки -
сам, лабиринтно почти заблуден.
Кискат се враните - черни кокетки,
риза и лудница готвят за мен.
Аз като сянка навярно ще мина
за към отвъдното с давност без срок.
Бели врабчета кълват милостиня
зрънце по зрънце - отчаян подскок.
Калпаво времето - дървен самара.
Лист календарен откъсва се пак...
Дата след дата човешката вяра
бухва в парчета горчив козунак...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
