Qndov (Никола Яндов)
403 668
24.05.2023 г., 12:22 ч.

Капитаните никога не плачат 

  Поезия » За деца
356 1 8

Щом мама, татко и аз

стигнем в морската градина на Бургас,

весело заиграва с косите ни бриза,

надува като платно детската ми риза.

 

Обичам го много на Бургас морето,

над него лазура високо в небето,

самотните чайки, снежно бели,

ниско над вълните волно полетели.

 

То кани ме с плясъка на вълните,

разбили тяло на моста в скалите,

да ида долу, на плажа да постоя,

не мога на поканата му да устоя.

 

Затичвам се по пясъка гол и бос,

няколко пъти забивам нос,

радостен нагазвам в плитките води,

с хлад обливат ме солените вълни.

 

В своята черупка малко раче

виждам по дъното настрани да крачи,

над него рибка палава - лудува,

спокойна до нея медузка плува.

 

Вълна голяма целия ме заля,

ударих си крачето и ме заболя,

със силен плач поисках помощ,

мама се притече на моята немощ.

 

- Не трябва така горко да плаче

моето малко, морско юначе!

Ще станеш ти капитан, знам

дете мое, пораснеш ли голям!

 

С кораб ще пътуваш до далечни страни,

ще бориш на океаните големите вълни,

но знай мое малко юначе,

капитаните никога не плачат!

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За местата ни любими, тук от нашето море, с приключения и рими да напишем редове »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??