Капка дъждовна в пороя...
Капка дъждовна в пороя...
Понякога искам от страсти досадно излишни
за спортната злоба едничка да влизам във битка.
Неприключил още със стари рани предишни,
със памет краткотрайна, неразумна и плитка,
понякога искам да чувствам в сърцето си лудост,
от младежката вяра да бъда до край обладан,
да виждам далеч във живота от своята другост,
без страх, че ще бъда охулен, присмян, неразбран.
Да бъда единствено себе си, не за теб, а за мен.
Търкулната да бъда капка дъждовна в пороя,
или пък порой да съм от най-дъждовния ден.
И пак да бъда и болката, но и надеждата твоя.
ЕТ МАЧИБО 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени
За Вас аз съм себе си - защото и вие сте естествени и непредубедени
