Капка дъждовна в пороя...
Капка дъждовна в пороя...
Понякога искам от страсти досадно излишни
за спортната злоба едничка да влизам във битка.
Неприключил още със стари рани предишни,
със памет краткотрайна, неразумна и плитка,
понякога искам да чувствам в сърцето си лудост,
от младежката вяра да бъда до край обладан,
да виждам далеч във живота от своята другост,
без страх, че ще бъда охулен, присмян, неразбран.
Да бъда единствено себе си, не за теб, а за мен.
Търкулната да бъда капка дъждовна в пороя,
или пък порой да съм от най-дъждовния ден.
И пак да бъда и болката, но и надеждата твоя.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
За Вас аз съм себе си - защото и вие сте естествени и непредубедени
