Като змии криволичат колони
на танкове, оръдия и камиони.
Заповед дал им е за ход
безумец - на човека антипод,
демон с човешко лице,
в гърдите камък, а не сърце,
решил да вземе земята
на народ обичащ свободата.
В утрото на светлата пролет,
когато живота готви се за полет,
надават вой сирени
през деня и нощите студени,
сякаш смъртта изпраша вест
колко живота ще отнеме днес.
Надолу, като ястреби проклети,
спускат се долитащите самолети.
Хвърлят бомби, след тях ракети,
в пламъци земята свети,
нощта смесва се със зората,
взривовете с писъците на децата.
Огрява слънцето димящите клади
на къщи и порутени сгради.
Картина нарисувала е войната -
,,Земята с лика на Луната"!?
© Никола Яндов Всички права запазени