Народа да водиш е Свята Човечност.

Трябва ти Жрец и Огнище Познание.

Смъртната жажда да бъдеш над Вечното.

Град над скалите в невронче съзнание.

Пазител на бисери сияеща Истина.

Учител, раздаващ умение, знание.

В главите на спящите талантливо и искрено

да вкарваш идеи... Това е призвание!

Не роби, познали соления дъх,

а хората, Гордост отляли във злато!

Орфей... Евридика... кованият лък...

не са само мъх по скалистото плато!

Не влизат в ума рими извезани

и Обич в олтара още гори!

Твоите думи, Царице от Звездното,

гората повтаря и ехти ли, ехти.

Изпих със душата си чаша причастие.

Колко бездънни са твойте очи?!

С краткото, малкото, земното щастие,

успя да изпълниш мойте гърди...