Кашишинът от Текекьой
891
0
1
Народа да водиш е Свята Човечност.
Трябва ти Жрец и Огнище Познание.
Смъртната жажда да бъдеш над Вечното.
Град над скалите в невронче съзнание.
Пазител на бисери сияеща Истина.
Учител, раздаващ умение, знание.
В главите на спящите талантливо и искрено
да вкарваш идеи... Това е призвание!
Не роби, познали соления дъх,
а хората, Гордост отляли във злато!
Орфей... Евридика... кованият лък...
не са само мъх по скалистото плато!
Не влизат в ума рими извезани
и Обич в олтара още гори!
Твоите думи, Царице от Звездното,
гората повтаря и ехти ли, ехти.
Изпих със душата си чаша причастие.
Колко бездънни са твойте очи?!
С краткото, малкото, земното щастие,
успя да изпълниш мойте гърди...
© Красимир Дяков All rights reserved.
