28.11.2024 г., 6:09

Катеричката и чудото на Зимата

760 2 7

На високото дърво, в една хралупа,

Катеричка Рунтавелка храница трупа,

готви се усърдно за зимните дни,

когато навън сняг навали.

 

На стилажчето отдолу орехите нареди,

лешниците в торбички по средата подреди,

гъбките най - отгоре. На конци дебели

наниза манатарки, червенушки и сърнели.

 

После застла си леглото

с пухчета и тревички меки от сеното.

На хралупата сложи шишарка за вратичка

да е пази от студа и лошата птичка.

 

Преди в леглото да си легне за сън,

вратичката отвори, погледна навън.

Щом показа си леко нослето,

видя чудото в гората и полето.

 

Навсякъде станало е красиво и бяло

от изтъканото със снежинки дебело одеяло.

Зимата бе дошла и завила земята

да са на топло тревичките и семената.

 

Севернякът танцуваше с Вихрушка в полето.

Мразчо Катеричката щипна по нослето,

тя бързо залости вратичка,

с одеялце зави се и затвори очички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес гледах през прозореца двете малки как си играеха на сливата, след това едното прескочи на перваза и си похапна. Те са чисти животинки, не ядат боклуци и не разнасят болести.
    Както съм писала в разказа, майката доведе и малките. Много ми е интересно как художествената измислица се превърна в истина.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/runtavelka
  • Мария, Маргарита благодаря ви за милите думи! Пепи, със своето появяване катеричките внасят весела нотка в природата, най - вече когато направят среща с децата. Бъдете живи и здрави!
  • Моите редовно си ги храня от 8-9 месеца. Тук са лятото, сега са с много гъста козина и опашка, облякоха си зимните кожухчета.
    https://otkrovenia.com/bg/kolaji/lyvyt-se-gotvi-za-skok-1
  • Много миличко!
  • Уютно стихче!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...