Nov 28, 2024, 6:09 AM

Катеричката и чудото на Зимата

724 2 7

На високото дърво, в една хралупа,

Катеричка Рунтавелка храница трупа,

готви се усърдно за зимните дни,

когато навън сняг навали.

 

На стилажчето отдолу орехите нареди,

лешниците в торбички по средата подреди,

гъбките най - отгоре. На конци дебели

наниза манатарки, червенушки и сърнели.

 

После застла си леглото

с пухчета и тревички меки от сеното.

На хралупата сложи шишарка за вратичка

да е пази от студа и лошата птичка.

 

Преди в леглото да си легне за сън,

вратичката отвори, погледна навън.

Щом показа си леко нослето,

видя чудото в гората и полето.

 

Навсякъде станало е красиво и бяло

от изтъканото със снежинки дебело одеяло.

Зимата бе дошла и завила земята

да са на топло тревичките и семената.

 

Севернякът танцуваше с Вихрушка в полето.

Мразчо Катеричката щипна по нослето,

тя бързо залости вратичка,

с одеялце зави се и затвори очички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес гледах през прозореца двете малки как си играеха на сливата, след това едното прескочи на перваза и си похапна. Те са чисти животинки, не ядат боклуци и не разнасят болести.
    Както съм писала в разказа, майката доведе и малките. Много ми е интересно как художествената измислица се превърна в истина.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/runtavelka
  • Мария, Маргарита благодаря ви за милите думи! Пепи, със своето появяване катеричките внасят весела нотка в природата, най - вече когато направят среща с децата. Бъдете живи и здрави!
  • Моите редовно си ги храня от 8-9 месеца. Тук са лятото, сега са с много гъста козина и опашка, облякоха си зимните кожухчета.
    https://otkrovenia.com/bg/kolaji/lyvyt-se-gotvi-za-skok-1
  • Много миличко!
  • Уютно стихче!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...