25.01.2022 г., 17:32 ч.

Като сто ужасни зими 

  Поезия
1088 16 24

Най-бялата е тази тишина

и тя на януари е любима –

студена, като мраморна стена

и дълга, като сто ужасни зими.

По-бедна от бездомен сиромах,

по-хлъзгава от ледена пързалка,

безмълвния ѝ зов не проумях

но в нея съм изплашена и малка.

Щом залезът започне да кърви,

тя нервно се издига до небето.

Аз нямам власт над себе си, уви.

Тя има власт над цялата планета.

Мечтите ми покрива със слана.

Не дава нищо, ала всичко взима,

студена като мраморна стена

и дълга, като сто ужасни зими.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1005  17 
Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
  504  16 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??