25.01.2022 г., 17:32 ч.

Като сто ужасни зими 

  Поезия
1450 16 23

Най-бялата е тази тишина

и тя на януари е любима –

студена, като мраморна стена

и дълга, като сто ужасни зими.

По-бедна от бездомен сиромах,

по-хлъзгава от ледена пързалка,

безмълвния ѝ зов не проумях

но в нея съм изплашена и малка.

Щом залезът започне да кърви,

тя нервно се издига до небето.

Аз нямам власт над себе си, уви.

Тя има власт над цялата планета.

Мечтите ми покрива със слана.

Не дава нищо, ала всичко взима,

студена като мраморна стена

и дълга, като сто ужасни зими.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1296  17 
Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
  635  15 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??