Не
Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими.
Не искам да съм като сиромах,
останал сам по ледени пързалки.
Душата не обича този страх,
че в тъмното е мъничка и жалка.
А залезът когато прокърви,
случайно върху бялата постеля,
тя тъжно си измисля сто вини
как зимата не е, не е за нея.
Мечтите са завити с пелена
и чакат само лъч, за да покълнат
по-пъстри от сто пясъчни лета...
И бялото ще трябва да си тръгне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
